Като празен чувал ли се влачих самотно по пътя?
Насъбра ли душата ми тъжна достатъчно кал?
Любовта във яйце ли е Господи – нека я мътя!
Нека черупката счупи – любимия в мене познал!
Като волен орел ли се реех високо в небето
от високото в облака – земната хубост видял?
Любовта щом гнездо е – нека в нея свърши се пътя...
Всеки полет си има начало и има финал.
Щом за мене е кръст Любовта
а животът – река по Йордановден –
влачещ своите ледени страшни води...
Ще го извадя Любима, ти само там го хвърли! ...