May 12, 2005, 11:08 AM

Любовта си отиде

  Poetry
1.5K 0 0
В живота ми бурно ти навлезе
и сърцето ми без да искаш превзе.
Но любовта ми дълго ти отрича -
не искаше да признаеш, че някой те обича.

Само нощ една ти ми подари,
а после ми каза просто "Забрави!"
И в този миг любовта ми си отиде,
без шанс обратно да се върне.

Но знай - за всичко беше ти виновен -
угасна завинаги пламъка любовен.
Дълго друга като мен ще търсиш,
любов такава на колене ще просиш.

Бъди проклет, дявол с ангелско лице,
нека таз', която обикнеш от сърце,
да бъде дваж повече от теб жестока
и ти да лееш сълзи от безкрайна мъка.

20 септември 2000г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...