Любовта си приспиваш
"Дъжд. Плющи по прозорците дъжд,
като небесни шамари..."
Моя тиха,
невъзможна любов!
Най-добрия си стих
за теб ще напиша!
Безмълвния стон
на сърцето
да чуя
готов,
с плача
на душата ти
дишам.
Препускат коне
и надбягват се с вятъра.
Зов за Обич
влече хергелето.
Бялата лястовица
е кацнала върху шатъра
и оглася с цвърчене
полето.
Майчина сълза
приспива детето.
Обич преплакваш
живот да дари.
Разделени съдби -
всичко дадено,
нищо взето.
Любовта си приспиваш...
и боли...
© Красимир Дяков All rights reserved.
