Люлякова песен
Колко време изтече?
Ти забрави ли как,
в топла пролетна вечер
сред градинския злак,
си говорихме тихо
с тебе, чак до зори
и звездите се скриха –
да не пречат дори.
Призори се разсъни
славей в люляка бял
тайната и съня ни,
на света би издал.
Знае малкото птиче,
няма да изрече –
тайната на момиче –
любовта на момче...
После – влакове много
и посоки безброй.
Тя – с мечти и тревоги –
със семейството – той.
Тя стените руши ги –
той издига ги май...
Всеки своята книга
ще допише, до край.
Тя принцеса не стана,
той пък, рицар не бе,
без звездица копняна –
неговото небе...
Само славей, през лято,
в люляка – прецъфтял
крие песен, която
никога не е пял.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
