Люти ми
Люти ми
Люти ми, брате, глътката ракия.
А хапката мезе така горчи.
Дори нощта с най-верния комшия
по чашите се стеле с вкус тръпчив.
Боли ме, брате. Вътре в мен боли ме.
Ни песен се не ражда, нито стих.
А пяхме с теб за бъдеще незримо…
Сега аз сам мечтите си затрих.
И гледам те – и ти си тъжен, брате.
Угаснали са твоите очи…
Рогатият навярно ни изпрати
във време, във което се мълчи…
Бащите синовете си изтребват…
Не мога, брате… Пия – в мен гори.
Нима баташки дух и днес ни следва…
Какво не правят пустите пари…
Богатият на бедния не вярва.
Народът мре – керванът си върви…
Във този век космичен, като брадва
ме блъска нещо страшно. В мен кърви…
Люти ми, брате, глътката ракия,
че виж я – от контейнера до нас
гризе сух хлебец пуста немотия.
И моли се на Бог с човешки глас…
