Мадлен
Мадлен
Ах, какво бе – болест нова?
Зла отрова?
С дни в легло съм повален.
Спомняйки те, тъй красива,
в мен се свива
слабото сърце, Мадлен.
Може би магьосник злобен
с чар прокобен
в плач смеха ми промени?
Пил бях често с ненаситен
взор очите
на пленителни жени –
не жени от плът, невинни,
а богини,
слезли от разгулен връх –
ала щом воалът тюлен
бе отбулен,
секна мигом моят дъх
и в очите ми се мръкна.
В тази църква,
где тежи тамян свещен,
ролите ни се разкриха:
той – жениха,
смъртно болен аз, Мадлен...
© Тошко All rights reserved.
Ще ти пиша мейлче.