Защо ли, с подозрение подмятат,
че аз допявам чужди стихове?
Донесени от шепота на вятър,
с магичния език на богове.
Че те послания са от луната
и поздрав от далечните звезди...
Мелодия докосваща душата,
с бъбривите си влюбени стрели.
Че те са полъх звучен от гората,
шушукане на билки и треви...
Вълшебен аромат са от цветята,
нектар за медоносните пчели. ...