Аз имам своите притеснения,
че дълго, дълго си мълчиш,
но нямам никакво съмнение,
че обич в приказка твориш.
Обичаш ме, това го зная,
и да не го показваш, си личи.
Ще стигнем двама до безкрая,
а приказката, как ще продължи?
Ще бъде може би магична,
с вълшебни нощи, с падащи звезди.
Ще бъда музата лирична,
а моят бог ще бъдеш ти!
© Валка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
