Магия
не съм ти безразлична
и ме побърква
оня луд копнеж,
когато със финес
ме разсъбличаш
без дъх останала,
в сърцето ми - тътнеж...
И тялото все тъй трепти,
ръцете-въглени -
тъй страстно парят.
И горят.
И огнени следи
от обич върху тялото
оставят.
Далечна съм,
но устните горят
с онази жарка лава,
която ме топи,
топи леда в душата
и кара пролетите
в мене да покълнат.
© Петя Кръстева All rights reserved.

