Oct 30, 2011, 7:31 PM

Магия 

  Poetry » Phylosophy
520 0 8

Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...

Премина животът ми, хапан от вятъра...

Само и единствено в думите търся го,

света си осмислям и бягам от пясъка.

 

Зачевам на крилете си очарование

и скривам по малко в скъпо ковчеже,

откъдето да черпя по къс вдъхновение

и с думите живи нежно да чезна.

 

Те ме разтупкват силно до гърлото,

откриват стъпки, отключват пориви,

с лечебно биле - лудостта търсят,

в безкрая - миг вечност да сторят.

 

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??