Aug 31, 2007, 6:20 PM

Магия

  Poetry
573 0 1
Бе вечер. Зимна и красива.
Открадната целувка, страстната магия.
Зовът на топлината от момчешко тяло,
и думи неизречени в единно цяло.

Магията на нещо екзотично в очите сини,
нежността на устните в страстта тъй диви
и болката от спомена, в който бях щастлива,
че намерила съм истинския, "принца" бях открила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Бояджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...