Магията на чистото сърце
Защо ли все летим към светлината,
когато вътре в нас блестят слънца.
И търсим скрити мисли в тишината.
Потънали в предишното “сега”…
Навярно след години ще научим,
че Истината няма аналог.
На всекиго след време ще се случи
да си измисли своя личен Бог.
Тогава ще забравим за звездите,
високо горе, светещи над нас.
Ще обуздаем шеметния ход на дните,
а настоящето ще бъде... час.
И може би ще бъде светотатство,
но времето за някого ще спре.
Човешкото единствено богатство -
магията на чистото сърце.
© Йордан Илиев All rights reserved.
Защо навън търсим нещо, което вече е вътре в нас? Хубаво си го казал.
