Aug 11, 2010, 9:16 AM

Магията на танца

1.6K 0 7

Ако не си познал

магията на танца;

ако не си успял

да случиш на партньор;

ако не си разбрал,

че си пропуснал шанса;

ако не си посмял

да спреш да си актьор -

 

тогава, друже мой,

не си видял, все още,

вълшебния прибой

на приказните нощи;

не си се претопил

в ритмично съвършенство;

не си се споделил

с езика на сърцето.

 

Студеният ти свят е

призрачна обител

без вечния обряд,

без танца – разрушител

на мними богове,

заблуди и задръжки.

Животът те зове.

Танцувай с него, друже!

 

/написано след любезната провокация на Tomad ;) /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хехе...Тома продължава да се изявява като провокатор значи. :о)
    Браво за стиха!
  • Някои хора избират мрачния път на безупречното и логично мислене. Жалко, тъжно, плачевно, неприятно, едва поносимо, тежко... Затова танцувайте и не забравяйте да пеете
  • "без вечния обряд,
    без танца – разрушител
    на мними богове,
    заблуди и задръжки."!
  • Поздравление за прекрасния танц!
  • Мерси за поздравленията
    Определено не съм танцьор, Галина - поне в буквалния смисъл(въпреки чемного обичам да танцувам), но виж в преносния ...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...