Jun 3, 2009, 11:59 AM

Магьоснико, имаш ли силата... 

  Poetry
679 0 20

 

 

 

Жадна любов
в пресъхнало сърце.
Умиращи сини цветя
от очите на небето
посипват нежни воали, 
понесени от вятъра.
Магьоснико, 
можеш ли да превърнеш
пясъка във вода.
Да отмиеш сълзите
от лицето ми...
И да пия от теб.
Толкова съм далечна.

Преследват ме
всички живи страхове.
Конници без коне
препускат по вените.
Изгарящи плътта.
Имаш ли силата
да ме спасиш.
Толкова си далечен.
В скъсеното време
ме виждаш през
призмата на мислите.

Изпращам дъха си
в горящи стрели към теб.
Изгаси ги с ръцете си,
мокри от последния дъжд.
Ще спасиш ли
сърцето ми от страховете.
Да отпия жива вода
от земята в краката ти.
Чувствам всички стихии, 
танцуващи в мен.
Магьоснико,
имаш ли силата
за спасение на душата ми...

 

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=hk65zzUjI9A

© Ол All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??