Хаотично движение,
изгаснала мъртва материя
тъкае безвремие.
Вакуум самотен,
прегърнал звездите
крепи измерения.
Запълвам космоса с мисли
и чакам прозрение.
Повтарям си мантри
и светят стените във бяло,
огледално махало е спряло,
огледално махало,
огледално махало,
не знам от къде си разбрало,
че нямат звездите край и начало.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
