Месец май почука на вратата.
Носи дъхави цветя и слънце,
събужда се за нов живот земята,
покълнало е всяко зрънце.
Птиците танцуват своя танц в небето.
Разнася се изящен аромат.
Зеленее се навсякъде в полето,
дървесата са красиви като за парад.
Бели облаци пътуват в каляски
и синее се лазурното небе.
Пролетта нахлува с пъстри краски,
с месец май, и в моето сърце.
© Мая Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
