Jun 14, 2014, 8:13 PM

Майчина обич

  Poetry » Other
966 0 4

Вярвам, че всяка любов е различна,

както че няма еднаква съдба,

всекиму болката, зная, е лична,

различно горчива е всяка сълза.

 

Зная, че всеки различно се моли,

вярва в измислени, свои богове,

всички чудовища раждат се хора,

всеки светец крие куп бесове.

 

Птиците, всичките, пеят различно,

щастлив е по своему новият ден,

нощ на предишната нощ не прилича

и няма животът еднакъв рефрен.

 

Неизменна обаче остава в сърцето

обичта, дето майката свързва с детето!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,това никой не може да оспори!Поздрав за стиха!
  • Сонет прекрасен за единствената обич,
    която над законите остава.
    И плътно следва майчините рожби
    в добро и зло,насън или наяве...
  • Много хубаво! Поднесено по оригинален и стегнат начин като послание!
  • даааа!!!!абсолютна истина!!!няма по силна и истинска любов от майчината!!безусловна както към Бог

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...