Майчина сълза
Всяка крачка към твоята стая
е поредна частица умиране.
Празна вече e. Пуста е, зная...
По стените тъга е бродирана.
Сутрин плахо вратата отварям
да те зърна в завивките сгушена,
но надеждата малка догаря
в този миг, и сълза се промушва
през ресниците мои и хуква
да остави поредния белег -
малка бледа пътечка по скулата,
сбрала болката цяла по тебе.
И тежи тишината от нямане,
хлипат в ъглите спомени скъпи.
Гушвам плюшено мече, с мълчание
то отвръща с очите си стъклени.
Тъй боде ме неистово вляво...
Но дано си щастливо за двама,
птиче мое, от дома отлетяло.
... и прости ми! Обичам те!
Мама!
© Жанет Велкова All rights reserved.
