Dec 9, 2008, 8:01 PM

Майчино сърце

  Poetry » Other
978 0 1

Майчино сърце

 

Как тръпне сърцето на мама

щом чуе звъна телефонен,

че само той връзка остана

със нейните рожбички родни.

 

Когато сама е си спомня

как нежно в прегръдка държеше.

Роди ги, отгледа, накрая

отлитнаха те надалече.

 

Останали с татко самички

във тихата есенна вечер,

разлистват спомени вечни

и чуват смеха им далечен.

 

По птиците пращат им Здраве.

По вятъра - Щастие вечно.

Каквото желаят - да стане,

да бъде пътят им лесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Децата са богатство - най-голямото, което може да има човек!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...