Майчино сърце
Как тръпне сърцето на мама
щом чуе звъна телефонен,
че само той връзка остана
със нейните рожбички родни.
Когато сама е си спомня
как нежно в прегръдка държеше.
Роди ги, отгледа, накрая
отлитнаха те надалече.
Останали с татко самички
във тихата есенна вечер,
разлистват спомени вечни
и чуват смеха им далечен.
По птиците пращат им Здраве.
По вятъра - Щастие вечно.
Каквото желаят - да стане,
да бъде пътят им лесен.
© Гергана Спасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
