Колко е красива
нашата Гора!
Трепкаща и жива
Майчица добра.
В пролет зеленее,
лете дава хлад,
есенес жълтее,
зиме – в бял халат.
Трепкаща и жива,
роден дом е тя
и на мишка сива,
храсти и цветя,
и на мравка дребна,
и на дъб голям...
Всички са потребни,
че не може сам
никой да се справи –
нека всеки знай!
Който туй забрави,
лош го чака край.
За да е красива,
млада и добра –
нека пазим жива
Майката Гора!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
