dimark1 (Дима) dimark1 (Дима)
9
Aug 21, 2007, 1:45 AM

МАЙКИТЕ

  Poetry
873 0 3
             
                            МАЙКИТЕ

         Майките раждат мъжки чеда,
         с много любов ги отглеждат.
         Като орлици бдят над тях
         с обич и майчин страх.

        Минават години, децата растат,
        момчетата стават мъже.
        И неочаквано идва денят
        с най-страшния зов! - На война!

         Изтръпват майките със свити сърца,
         и питат със болка в очите? -
         Кому е нужна тази война?
         Защо Вий, политици, мълчите?

         Изпращат майките свойте орли,
         свойте млади левенти изпращат!
         Те знаят - дългът ги зове! - Но боли...
          Проклинат съдбата и страдат!

          Остават МАЙКИТЕ с вяра една,
          с едничка надежда в сърцата!
          Ще дойде краят на тази война!
          Ще се върнат орлите в гнездата! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0