Майко
Идва си, майко, синът ти от служба.
От Родина откраднат и нея да пази.
Войната, майко, е мащеха чужда,
обича смъртта, а чедата си мрази.
Излез със сълзи на портата стара.
Срещни ме, майко, и на татко викни.
Ела, прегърни ме, пък дори онемяла,
сълзите ми, майко, с ръка избърши.
Не ме питай, майко, за ужаса черен
и не чакай фалшива усмивка да давам.
Стискай ме, майко, че аз съм обречен.
Стискай ти казвам, че пак заминавам!
Не гледай, майко, зад завоя под хълма.
Недей да чакаш светлия ден.
Не ме питай, майко, че да те лъжа.
Не искай да го чуеш от мен.
Зная, майко, че още някого чакаш.
Чедото второ зад завоя да видиш.
Прости, майко, че сметката плащаш.
Прости, майко, че до гроб ще го дириш.
© Мирослав Георгиев All rights reserved.
