Sep 28, 2008, 12:01 AM

Майко

  Poetry » Other
687 0 7
Майко

Бяла пепитена блуза,
поглед загрижен и строг,
няма грим по бузите,
но има в сърцето Бог.

Смях и развята сая,
вишна, бяла цъфти,
зелени, зелени поля,
и сини момински мечти!

Кой идва там на завоя?
Дали е моят герой?
Всяка казва е моя...
майка: това е Той!

После години, години,
няма как, просто Любов,
и гори пламък в камината,
и тих, тих богослов.

И ето накрая пак среща,
40 и пак с букет.
Пак Той те чака остреща,
и един Син - поет!

12.01.2008, 10:54 ЕЕТ София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ина - Ина Иванова! Това е риска на професията мила!
    налиТрогна ме. Е, не за първи път го правиш
    и все повече затъвам в дългове.
    Ина Иванова.
  • Сега само да не пропусна някой - подред:

    1.Марги: след този поклон, какво да ти пиша. Но знай, че никога не обичам да съм длжник. То до скоро. Гаааа. Гаааааа!

    2.Латинче: В тая еден нова Златна, ти отново ме откри.
    И тук Латинче... е и направи ме богат и любов, искри. Златна.

    3. Ина: Ина – бяла роза... нямам и следа от съмнение.
    Шепти прибоя. Ина.
    4.Радо: о`Радо! Това е много-значещо за мен.Че почете и това. Свидно ми нещо. Радо.
    5. Ели, от Левски: Знай мило, че винаги ще има утре. Благодаря, че намина.
    6. Никол: Благодаря за посланието до мен. Писмо до теб, сигурно ще има Никол.

    Изобщо на всички, нови ми до момента коментирали този стих. Благодаря
  • Прекрасен стих, Милчо!
  • Поклон!
  • Привет Ивче, Какво да ти споделя мило, това написах вместо некролог на
    майка ми на 6 м. А иначе Пазарджик е центъра на Вселената за мен
    Жена ми е от там

    Магдалена. С теб се знаем мила, не от вчера. Недей. Виж сега - някой ме беше запитал: От какво ти е, или как ти дойде това. Та от тука е.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...