Майски дъжд
Продъни се поредния порой
паважа пак блести, като след буря
и пак настана същия покой,
че чак от тишина се будя.
Поглеждам през прозореца навън
небето пълно със звезди
а бледо розова луна, като на сън
ми се усмихва и трепти.
Не е видение, а приказка е май
затворена в моето съзнание,
но истински си беше тоз порой през май
а не измислено съновидение.
И всичко чисто е, ухае на цветя
обгърнати от ангелски създания
поели глътка свежест от дъжда
те пръскат ароматната фантазия.
Усмихнах се, наум, и пак загледах се в без края
дорде достига моята фантазия
да продължа живота си мечтая
в този тон, със същата вибрация.
© Hristo Hristov All rights reserved.
The work is a contestant:
