Отбих се вчера при една колежка
да й поправя бързичко котлона.
Понеже времето навън бе жежко,
съблякох се - свалих си панталона.
Не щеш ли - ей го - иде си съпруга
ядосан . Право в кухнята влетява....
„Не съм я пипнал с пръст.Това е друго”
му казвам. Той до Бога вдига врява.
Крещи : „Тя, мойта долна шафрантия,
последното ми здравенце ще вземе.”
Предлагам му да пийнем по ракия,
дано от алкохола се съвземе...
Изпихме близо литър и полвина..
Без грам мезе, без никаква салата.
Оказа се , че страшна сме комбина.
Отсякох:” Тръгвай в къщи при жената!”
Поехме с песен – ранна сутрин беше.
Напразно ключ превъртах в нашта брАва.
Отвътре смях.Жена ми май не спеше...
(Ама защо вратата не поддава...)
С ритник избихме и врата и каса.
Разкри ни се идилия такава:
отрупана с мезета пищни маса,
един гол мъж уж бойлера поправя.
Сега си пием тримцата щастливи.
( Не изкрещях, а вежди свъсих само...)
Е, вие останете здрави, живи !
А ние с „майстора” ще проверим жена му....
Другата гледна точка - в акростиха "В ден като този как не умираме, бате"
(ringo 2) Николай
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Смях, смях... голям смях