Oct 19, 2007, 12:26 AM

Макар че не искам...

  Poetry
1.1K 0 4
Отдавам се на мига
и за после не мисля,
защото с теб ми е хубаво.
Забравила за всичката тъга, която съм
стаила в душата си,
съм се сгушила в двете ти ръце
и потъвам в топлината.
Знам, че утре може да няма,
че може да сме просто минало.
Да си забравил за мен,
просто ей така...
Защото животът продължава,
макар да не искам без теб да живея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...