Макар на края на света...
По пътека, отрупана със рози,
с бавна стъпка аз вървя…
А около мен пеперуди боси,
карат ме с тях нависоко да летя…
Достигнах залеза самотен,
разливащ се в душата ми като сълза…
Намерих своя бряг златен,
откъснах се в сърцето ти… като мечта!
Сливаща се с неизвестното във мрака,
носеща със себе си любовта…
Копнеейки със сърце, което тебе чака,
за да ти покаже колко пъстра е страстта!
Сега, люлеейки се на тази люлка,
подпрях на твоето рамо аз глава…
И трепна малката светулка,
с теб съм… макар на края на света!
© Усмивка All rights reserved.
