Mar 10, 2015, 12:39 AM  

Малката сълза

  Poetry » Other
908 0 20

МАЛКАТА СЪЛЗА

 

Една сълза самотна в мрака

проправя път по измореното лице!

Поспря за миг в косите ми, почака,

да чуе шепота от моето сърце!

 

А там, във мене, е стаена

земята, от която съм дошла!

Земя, макар ограбена, смутена,

за мен е най-прекрасна на света!

 

Една тъга остана да ме топли

в студените, безкрайно дълги дни!

Сърцето ми, пропито с тъжни вопли,

ми казва тихо: ''Остани''!

 

Тук винаги ще бъда чужда,

ще свеждам бавно своята глава!

От малката сълза ще имам нужда,

когато съм най-тъжна на света!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще препоръчам на дъщеря ми в Канада, навярно ще реве. Благодаря ти!
  • ...такава сълза наверно се прокрадва и по очите на моята дъщеря-в Германия ,но тя е със семейството си ....Веднъж във фейса писа ,че седи на балкона заобиколена с хиляди чужди неща ,а тя слуша българската хорова песен -Полегнала е Тодора и вижда колко не на място звучи песента...
  • Благодаря ти, Кръстина!
    Поздрави и от мен!
  • Силно въздействащ елегичен стих, който докосва сърцето и буди съпричастност! Възхитена съм! ПОЗДРАВИ!
  • Благодаря, Краси!
    Радвам се, че някой, който живее съвсем близо до моя роден град /Белослав/ се е отбил на страничката ми! Поздрави и от мен!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...