Гошето1 (Георги Георгиев) Гошето1 (Георги Георгиев)
82
Jan 14, 2009, 9:05 AM

Малките цветя

1.1K 0 4

В дълбините на мрачното ми сиво,

корабът потънал е заспал,

а миналото сякаш е покрито

с дантелен, веещ  се воал.

 

 По  пътеките на бъдещето светло,

 събирах малките цветя,

 които даваха ми щедро

с уханието им надалече да летя...

 

Реех се в безширната надежда,

вкусих от мъката и радостта,

с оцапана от кръв одежда,

водач ми беше смелостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0