В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло,
събирах малките цветя,
които даваха ми щедро
с уханието им надалече да летя...
Реех се в безширната надежда,
вкусих от мъката и радостта,
с оцапана от кръв одежда,
водач ми беше смелостта.