*Малките неща*
Всичко просто стана -
приютих на гости любовта,
апетит изгубих и живея с пламък,
събуждам се с усмивка на уста.
От недрата на земята
сякаш че изскочи тя,
и ето дните на живота ми
върху платното си разля.
Нежен вятър носи
облак от енергия - съдби,
слънцето с лъчи е боси,
измива ги морето със вълни.
Нужно ли е да е трудно?
И да газя малките неща,
извайващи от нас човеци,
със стойности, по-силни от века...
26.03.2008
гр. Сливен
© Мир All rights reserved.