Малко е нужно
Аз съм другата, чуждата, късната,
ти пък си моето дълго очакване.
Две планети от небето откъснати,
толкова болка побрали в сърцата си.
Толкова болка, без място за обич,
която да стопли със шепи земята.
И очи, сякаш прободени с ножове,
от които изтекла е вече водата.
А ни е нужна частичка от вяра,
всяка само в другата да се огледа.
Знам, била е от други изгаряна,
изтъняла днес в душите до бледо.
А ни са нужни само няколко думи,
като свещици запалени в църква.
Прошепнати тихичко и безшумни,
не казвани дълго в скрита молитва.
Малко е нужно, когато е късно -
топлина в десет вплетени пръста,
нито цветя, нито пък пръстени,
само едничка искрица възкръснала.
© Ани Монева All rights reserved.
