Малко преди утрото...
Дъхът ти е някъде върху рамото ми,
гърбът ми в тебе е допрян,
а ръцете ни са хванати.
И колко е часа – не знам.
Не искам да знам нито час, нито ден,
нито пространство, обкръжение, вселена.
Кажи на слънцето да забрави за теб и мен
и да не може утрото този момент да ни отнеме.
Шампоанът ти мирише на кокос…
А сърцето ти бие така равномерно,
докато се преплитат краката ни боси.
Та кой би станал?
Обичам те.
Безмерно.
22.06.2012г.
гр.Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
