Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни,
когато търсят някаква вина,
макар вина да няма. Изтощително е!
И ми се иска
на себе си да можех да мълча…
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Прекрасен стих си сътворила! Приеми поздравленията ми!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
