Готова за разстрел - получих рози.
А чакайки венец - един куршум.
В мен е вече час, боли на дози.
Под небцето.. смуча го... като локум.
Той навярно някога ще ме отрови.
А аз си викам - брей, че чуден вкус.
Гробаря - вчера някой го зарови.
След малко се усети силен, земен трус.
Камбаната заби за тежка сватба,
объркана от тоя малък хаос.
А попа вместо библия държеше брадва.
И тъй... започна всичко... между нас.
© Виолета All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
