Готова за разстрел - получих рози.
А чакайки венец - един куршум.
В мен е вече час, боли на дози.
Под небцето.. смуча го... като локум.
Той навярно някога ще ме отрови.
А аз си викам - брей, че чуден вкус.
Гробаря - вчера някой го зарови.
След малко се усети силен, земен трус.
Камбаната заби за тежка сватба,
объркана от тоя малък хаос.
А попа вместо библия държеше брадва.
И тъй... започна всичко... между нас.
© Виолета All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
