Готова за разстрел - получих рози.
А чакайки венец - един куршум.
В мен е вече час, боли на дози.
Под небцето.. смуча го... като локум.
Той навярно някога ще ме отрови.
А аз си викам - брей, че чуден вкус.
Гробаря - вчера някой го зарови.
След малко се усети силен, земен трус.
Камбаната заби за тежка сватба,
объркана от тоя малък хаос.
А попа вместо библия държеше брадва.
И тъй... започна всичко... между нас.
© Виолета All rights reserved.