Mar 8, 2013, 10:29 AM  

Мама

  Poetry
505 0 6

Откакто се родих, ме обичаш ти, 

та и преди това ме галеше с ръка.

Порасна твойта дъщеря и през всичките години 

ти, мамо, ми даде своята душа!

Щом заплача, идваш ти и усещаш болката ми!

Щом се смея, си щастлива повече от мен дори!

Благодаря ти, мамо!... 

Целувам твоята ръка и те обичам повече

от всичко на света!!!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...