Мама
МАМА
... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли,
да я прегърна – и да ми е свидна,
притихнала във вехтия сукман,
сълзичката на топлата ѝ мигла
пак да отрия с детската си длан,
да вдъхна дъх от благите ѝ шепи,
и – ако гледа Бог? – да ме спаси,
да ѝ река, че този свят е пепел
без нейния косичник със реси,
и мама да ми стелне пак постеля,
за мен препрана в бавни три води,
и нека бъде, Господи, неделя! –
и мама приказки да ми реди,
мечтая си – в Божествената слама,
до сетен дъх във своите гърди,
да се завърна някой ден при мама! –
Светицата, която ме роди.
© Валери Станков All rights reserved.
