Mаратон – за чалнати
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене,
принцесите не стават призори,
морето ми от трудности, до глезен е,
умората ми капнала дори,
отпива смела глътка от заврялото,
ухаещо кафе, а то горчи.
Луната в края, Слънцето в началото,
я гледат с ококорени очи.
Подавам ѝ в чинийката кристалната,
лъжичка сладко. Иска още две.
Започва, сестро маратон – за чалнати,
денят отдавна вече ни зове...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
