Маринела
В памет на баща ми - няколко негови стиха
Маринела
„На М”
Мрази ме! Презирай,
мисли ме за луд;
Изпълвай сърцето ми с демонски студ;
Затваряй ме в пъкъл с железни врати;
На Ада в деветия кръг ме прати,
аз пак ще съм жив,
аз пак ще съм твой,
Маринела...
Заплюй ме! Обиждай,
подритвай ме вред;
Хвърли ме сред вонната улична смет;
Затрий ме в тъмница със хладни стени;
И кротко, сама в своя ден остани,
аз пак съм при теб
и ти си при мен,
Маринела...
11 Май 1957
ПС:
Запазил съм автентични правопис и пунктуация
(с разрешението на Админ)
© Симеон Дончев All rights reserved.
