Мария е...
"Душата ми се казваше Мария"
Лилия Радоева
Обичайте ме. Аз съм съвършена.
Родих ви Бог. Не ми благодарете!
Аз мога да съм гордата смирена.
Мария е душата ми. Простете й.
Измислили сте хищната омраза.
(Ако намразиш, значи си обичал.)
И щедростта прилича на опасност.
И кръстът е висок, за да се вижда.
От минусите си отгледах плюсове.
Очите не робуваха на веждите.
Мегаломан е всеки земен трус,
разклатил първа страница на вестника.
Сърцето си раздавам като агне,
след постите с любов да ви засити.
Нощта е намерение за пладне.
Убихте Го. Дано да си простите.
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
