Apr 25, 2009, 11:08 PM

Мартинко

1K 0 3

Мартинко

 

 

На шест годинки стана, сине,

достойно носиш свойто име.

Слушаш своите родители,

нали сме ти първоучители.

Живей си радостното детство,

то поне се предава по наследство.

Бъди усмихнат, лъчезарен и щастлив,

така, както аз пиша този стих.

И занапред да ходим в крак, като един -

мама, татко и Мартин.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...