Марянице! Красавице!
Излез, любе, на видело!
Да ти вида, убавице, белото чело!
Да ти вида очите,.
що греят как нощя звездите!
Да ти вида косите,
кат тънка свила!
Да ти вида снагата,
кат на самовила!
Излез, любе, Марянице!
Излез, любе убаво!
Стопли ми юнашко сърце!
Марянице, моме любаво!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
