Маска, маскираща лъжата,
маска, покриваща красотата.
Топлината? Тук е нищетата!
Самотата? Сама е светлината!
Тук е, ала липсва! Липсва светлината.
Топлината! Заместила е нищетата.
Маската – вик на красотата,
зад себе си прибира и мрак, и нищетата.
С изкуствена топлина допълва светлината.
Пейзажът готов е – отвън е красотата,
а отвътре – пустее нищетата.
© Мирела Славова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
