Маска
Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти.
Безизразно е, откак си отиде.
Поезията е маска
на празното.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти.
Безизразно е, откак си отиде.
Поезията е маска
на празното.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...