Маската
822
0
2
Свалих си маската тъй мрачна
и надигнах поглед към Луната,
тя разкъсваше с усмивка здрача,
гледайки вторачено в Земята.
После Слънцето яви се
зад върха на планината,
блесна всичко и смени се
мрака черен със светлината.
Пак разбудиха се всички,
сякаш почва днес животът,
хора, кучета и птички,
всички почнаха да тропат.
Аз единствен сам стоях си,
гледах плахо настрани,
чудех се защо живях си
сам-самичък толкоз дни.
Що все търся да намеря
онзи див любовен зов,
и пак пред моята постеля
няма пустата любов.
Маската си пак постявам,
че засветка се денят,
и Луната аз ще чакам,
че само с нея съм познат...
и надигнах поглед към Луната,
тя разкъсваше с усмивка здрача,
гледайки вторачено в Земята.
После Слънцето яви се
зад върха на планината,
блесна всичко и смени се
мрака черен със светлината.
Пак разбудиха се всички,
сякаш почва днес животът,
хора, кучета и птички,
всички почнаха да тропат.
Аз единствен сам стоях си,
гледах плахо настрани,
чудех се защо живях си
сам-самичък толкоз дни.
Що все търся да намеря
онзи див любовен зов,
и пак пред моята постеля
няма пустата любов.
Маската си пак постявам,
че засветка се денят,
и Луната аз ще чакам,
че само с нея съм познат...
© Калин Станчев All rights reserved.
