Apr 5, 2018, 1:41 PM

Матрица

  Poetry
1.9K 7 13

Не привързвай към думи значения -

остави ме да се променям.

Светът не е низ от знамения.

Чудесата са рядкост. Безценна.

 

Ненатрапчиво водя и пускам те,

щом усетя, че почваш да плуваш.

Не превръщам контрола в изкуство,

в натиск над волята чужда.

 

Не насочвай компас все към себе си.

Зная проста, лечителна тайна -

има изход от тази обсебеност.

Той се нарича Случайност.

 

4.04.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....