Маза за двама
МАЗА ЗА ДВАМА
Додето аз – във стихове унесен,
събирах сол от своята сълза,
един клошар през тая мрачна есен
засели се във моята маза.
Под едрите звезди над Фамагуста
донесе водка, бира и мезе.
И – избицата, както беше пуста,
превърна се на къща без резе.
Примъкна стар дюшек – менте „Дормеос”,
по-изтърбушен даже и от „Тед”.
И на кашон от телевизор „NEO”
до късно снощи пихме tete a tete.
Разказа как от склада за траверси
сегиз-тогиз е крадвал железа.
И сетне пусна още две-три версии
как ще я кара в моята маза.
Е, говори, човеко! – аз те слушам.
От двамата ни кой е по̀ клошар?
И аз съм тъй! – под тая крива круша
все на калъч търкалям своя зар.
Зимъска, щом навън завият вълци,
на изборите ще гласувам „За!”
А ти живей, братле! Добре дошъл си!
Бог да те пази! – в моята маза.
© Валери Станков All rights reserved.
