Jan 25, 2008, 12:11 PM

Мечта

  Poetry
2.5K 0 9

МЕЧТА

 

Отварям плахо тежката врата

на моята изстрадала душа.

На прага ми е спряла старостта.

Какво пък! Щом си тук: "Добре дошла!

Но знай, че имам аз една мечта.

Мечта за среща с Хълм на пролетта.

Ти, старост моя, тука остани!

Почивай си. Децата ми пази.

И чакай вест за сбъдната мечта

от хълма вечен, Хълм на пролетта."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...