Jan 25, 2008, 12:11 PM

Мечта

  Poetry
2.5K 0 9

МЕЧТА

 

Отварям плахо тежката врата

на моята изстрадала душа.

На прага ми е спряла старостта.

Какво пък! Щом си тук: "Добре дошла!

Но знай, че имам аз една мечта.

Мечта за среща с Хълм на пролетта.

Ти, старост моя, тука остани!

Почивай си. Децата ми пази.

И чакай вест за сбъдната мечта

от хълма вечен, Хълм на пролетта."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Велчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...