Mar 26, 2008, 8:06 AM

Мечта

  Poetry » Love
829 0 4
 

МЕЧТА

 

Днес се събудих на чудна планета.

Тази планета нарекох "Любов".

Нямаше там треви и дървета,

всеки шепот беше искренен зов.

 

Планина от разбити сърца там намерих,

обградени от буйна река.

Мислен мост над реката направих,

за да стигна таз планина.

 

Тази планета е някаква приказка.

Там всеки търси своето рамо.

А любовта, за която мечтаем,

съществува във сънища само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...