МЕЧТА
Да спра до ясен...
Облак свъсен,
открила птиците гнездили,
да литна с вятър -
порив късен.
Да тръпнат буките листили.
Без дъх -
от слънчевите стъпки -
роса да пия - дето свети.
С венче от голи, мокри пъпки,
през мен да тичат световете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up