Jan 23, 2006, 8:09 PM

Мечта

  Poetry
800 0 0

Имам си една мъничка мечта,

                     хората да не се мразят по света.

                     Мечтая си също и за любовта,

                     която е най-прекрасното нещо на  света.

 

 

                     Как ми се иска животът

                     за нас да е като приказка,

                     без начало и край,

                     и всичко да бъде като в рай.

                     Но животът не е такъв за какъвто се      представя,

                     напоследък светът все по-жесток става

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Бонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....